Кратък исторически преглед

Историята на Крумовград е дълбоко свързана с древните цивилизации, обитавали Родопите. Археологически проучвания показват, че районът е бил населен още през неолита. По-късно тук се установяват траките, които оставят след себе си множество скални светилища, гробници и оброчни места.

Един от най-значимите обекти е тракийското светилище при „Кован Кая“, което датира от I хилядолетие пр.н.е. и е сред най-добре запазените в Източните Родопи. През римската епоха районът влиза в състава на провинция Тракия, като през него преминават важни пътища, свързващи вътрешността на Балканите с Беломорието.

От това време са запазени останки от крепости и пътища, доказващи стратегическото значение на местността. По време на Първото българско царство, особено при управлението на хан Крум (803–814 г.), районът придобива важно военно и административно значение.

Именно от името на този български владетел градът получава своето съвременно наименование – Крумовград, което буквално означава „градът на Крум“. В различни периоди от историята тук са изграждани крепости, които са служили за защита на подстъпите към Родопите.

Легендите за златото от Ада тепе

В Източните Родопи, близо до Крумовград, на възвишението Ада тепе е имало древен рудник. Добивът на злато там започнал преди 3 500 години по време на траките. Хълмът се смята от археолозите за най-старото находище на злато в Европа, експлоатирано близо 700 години. Единственият подобен обект в света, по-стар от българския, се намира в Южна Грузия.

Наричан Златният остров, хълмът е обект на усилени археологически проучвания, започнали още в самото начало на ХХ век. Изследователите установяват, че златото от тепето е добивано в открит рудник с фронт от над 80 метра. Смята се, че добиваните количества злато са били огромни. Животът край хълма е започнал с изграждането на селище с основен поминък рудодобив, имало е и светилище. При разкопките са открити легендарните тракийски двуостри брадви – лабриси. Те са правени от бронз, с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, по-скоро се използвали като оръжие. Рудникът е бил обитаван сезонно, хората са прекъсвали работа през есента и зимата. Но имаме следи от леки конструкции на жилища, които са вътре в самия рудник. Очевидно там са спели тези, които са добивали благородния метал. 

Твърди се, че от златото от Ада тепе е във Вълчитрънското съкровище. Както и че голяма част от несметните богатства от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото. Според един от митовете с ценния метал оттам е изкован мечът на Ахил, с който той се е бил в Троянската война. Според друго предание златото на Ада тепе е свързано и с една от най-големите исторически загадки – митичният цар на Микена, който превзел древния град Троя и за когото се разказва в поемата на Омир „Илиада“. Твърди се, че германецът Хайнрих Шлиман е може би най-щастливият археолог в историята. Още от дете бил запленен от Омир, мечтата му била да докаже, че описаното в поемите е истина. Станал полиглот, посетил древните земи, започнал разкопки и през 1876 намерил гробниците на Микена. Между тях била и златна погребална маска за която Шлиман обявил, че тя е на митичния цар Агамемнон. И до днес тя се нарича „Маската на Агамемнон“, изложена е в Националния археологически музей на Гърция в Атина и събира милионни туристи всяка година.