Историческо развитие на Кърджали

Поселищният живот на територията на днешния град Кърджали възниква още през VІ хилядолетие преди Христа.

През Средновековието територията на Кърджали се оспорва от България и Византия и на приливи и отливи тя се владее ту от едната, ту от другата държави. Свидетелство за бурния живот по тези земи е Перперикон, който се намира на 18 км от съвременния град. Друг важен център е архитектурният ансамбъл около църквата „Свети Йоан Предтеча“.

Преди падането на България под османско владичество, районът е бил изцяло български. Доказателство за това са множеството средновековни църкви и некрополи, които са разкрити в целия регион на Източните Родопи. След падането им под османска власт картината рязко се променя.

Кърджали е освобождаван два пъти. Първият път е по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). „През януари 1878 г. войските на генерал Чернозубов освобождават града за кратко време. По силата на Берлинския договор той отново остава извън пределите на България, а след Съединението от 1885 г. е даден като зестра на Османската империя.

Окончателното освобождение на Кърджали става по време на Балканската война (1912-1913 г.). „В историята на България и на Кърджали негов освободител е генерал Васил Делов.

След 1920 г. в Кърджали започват да се заселват бежанците от Беломорска Тракия, които изграждат един изцяло нов квартал, който получава името бежански.

Заселилите се в Кърджали в периода 1824-1925 години бежанци имали 500 камили, така се зародил един нов поминък.

Деведжийството в Кърджали

Камиларството (Деведжийството) е било професия на тракийци, живеещи в Беломорието. Животните ги използвали за превоз на хора и стоки на далечни разстояния. След принудителното напускане на родните си места, бежанци пристигат в България, натоварили багажа си на камили. Прочути камилари от Еникьой, се заселват предимно в Тополовград. Част от тях се преселват през 1924 год. в Кърджали. Всеки от тях притежавал от 5 до 10 камили.

По това време Кърджали е имал шосейна връзка с Хасково. Търговци на едро са доставяли стока с камиони, а след това са наемали камиларите за превоз за пренасянето й до всяко населено място в Източните Родопи. Тютюнотърговци са използвали обратния път за изкупения от населението тютюн.

Товарът е бил превързван на специални самари, а общото тегло, което може да носи едно добре гледано животно, е стигало 200-250 кг. Средната продължителност на живота й бил около 40 години. Камилата се оказала удобно транспортно средство за тесните и стръмни пътеки.

През 20 и 30 години на “товарната пиаца” в Кърджали са се събирали по 150-200 камили. Рано сутринта керваните са потегляли към районите на Крумовград, Бенковски, Фотиново, Чакаларово, дори са стигали до Златоград. На мястото на сегашния окръжен дом на културата се е намирала „централната автостоянка”.

Строителството на пътища и въвеждането на техника с “десетки конски сили” изяжда хляба на деведжиите (камиларите). Те са принудили да върнат животните в Тополовград, където камиларството просъществувало по-дълго. Последният керван от камили в Кърджали е бил през 1947 година.

Перперикон – Свещеният град на скалите

Перперикон е разположен в Източните Родопи, източно от град Кърджали, и е признат за най-големия мегалит на Балканите и в Европа. Археологическите данни и историческите извори все повече потвърждават неговото значение като ключов духовен и административен център от античността до средновековието.

Прочутото светилище на Дионис

Учените отдавна идентифицират Перперикон като мястото на легендарното прорицалище на бог Дионис. Гръцкият историк Херодот описва, че храмът е бил държан от тракийското племе на бесите и е бил равен по слава на светилището на Аполон в Делфи. В него са се извършвали специфични винено-огнени обреди: върху олтара се е изливало вино, а по височината на лумналия огън се е гадаело за бъдещето.

Според античните летописци, в това светилище са направени две съдбоносни за света предсказания:

• Александър Велики разбира, че ще завоюва Азия и света.

• Бащата на първия римски император Октавиан Август получава знамение, че синът му ще стане господар на целия свят.

Цялата околност на града е осеяна с хиляди изсечени в скалите преси за вино (шарапани), използвани за приготвянето на свещената напитка за дионисиевите мистерии.

Златото и произходът на името

Историята на Перперикон е тясно свързана с добива на благородни метали. Само на 2 км от него се намира един от най-големите антични рудници (край с. Стремци), където са открити огромни лабиринти от галерии за добив на злато.

Името на града в пълния му вид е Хиперперакион. Съществуват две основни версии за произхода му:

• Свързва се с византийската златна монета "хиперперон" (перпера), въведена от император Алексий Комнин заради големите количества злато в района.

• Произлиза от гръцката дума „хиперперос“ (свръхогнен), което може да е реминисценция към огнените ритуали в храма на Дионис.

Християнското наследство и Светия кръст

През християнската епоха Перперикон запазва своето значение, като първоначално е епископска катедра (V–VII в.), а по-късно областен център на Византия.

През 2002 г. в подножието на комплекса е открита изключителна ценност – бронзов нагръден кръст-реликварий от IX–X в.. При отварянето му в него са открити частици от дърво, за които се вярва, че са от Христовия кръст. Тази находка се счита за уникална за България, като днес реликвите се пазят в кърджалийската църква „Успение на св. Богородица“