След като нашето проучване сред връстниците ни показа голям интерес към технологиите, но и нужда от повече знания за местните традиции, потърсихме помощ от експерт. Имахме удоволствието да разговаряме с г-жа Валентина Райчева – учител по история, която ни разкри невероятното богатство на нашия край. Споделяме с вас най-интересните моменти от този разговор, който се превърна в истинско вдъхновение за нашата дигитална карта.

Кои традиции, обичаи или легенди са най-характерни за Кърджалийския регион?

Имаме щастието да живеем на територия, която е била обитавана от дълбока древност. Затова и Кърджалийският регион се отличава с богато културно наследство, формирано от съжителството на различни етнически и религиозни общности през вековете. По много интересен начин това се отразява в празниците – те се празнуват съвместно. Празнуването на Байрам, Великден, Коледа се споделя често с приятелския кръг и съгражданите, независимо от етноса и религията им. Някои традиции и обичаи се възприемат и от другите етнически общности, въпреки че са нетипични за тях. Например – коледната украса. Един от ярките примери са и мартениците – езически обичай, който е възприет първоначално от християните, а след това и от мюсюлманите в нашия регион.

Общи са и много от т.нар. свещени места – най-често извори или каменни обекти. Те обикновено са свързани с вярата за силна енергия или възможност за излекуване от болести. Пример затова е Дамбалъ, където вода става лековита в нощта на 5/6 май. Чест общ обичай е и след посещението на свещения обект и съответния ритуал да се закачи дрешка или парче от нея на близко дърво.

Родопският фолклор също е изключително характерен и интересен. Негова емблема са каба гайдите, както и бавните, тежки, докосващи песни, които разказват за любов, природа и историческа съдба.

Интересни са и сватбените, и погребалните обичаи. Както и традициите, свързани с поминъка – земеделието, животновъдството, занаятите.

Много може да се говори за тракийското наследство в региона. Тук има няколко скални светилища и множество скални ниши. На Кърджалийска територия се намират и Перперикон (който е смятан за светилище на Дионис) и Татул (където се счита, че е погребан Орфей). Неизброими са легендите и преданията в региона. Има такива, свързани с конкретни природни местности и митични същества или с личности - пазители на територията през вековете. Много популярни са легендите за магическото цвете – Родопски силивряк, за Орфей, Каменната сватба, Утробата, Каменните гъби…

Кои от тях според Вас са най-слабо познати от младите хора днес?

За съжаление сред част от младите хора се наблюдава слаб интерес към културно-историческото наследство, а оттам и към историческите паметници, устните предания, местните легенди и различните традиции и обичаи. Много ученици познават имената на обектите, но не и историите и символиката зад тях. Знаят кога се празнува конкретен празник, но не и точните обичаи и традиции, свързани с него.

Каква е ролята на устните предания и легендите в културната идентичност на

региона?

Устните предания и легендите играят ключова роля за изграждането на културната

идентичност на региона и създават чувство за приемственост и принадлежност. Легендите пък

често са споделени между различни етнически и религиозни групи, което сплотява общността.

Освен това те съхраняват историческата памет и запълват празнини в историческото познание –

защото, когато писмени източници са малко, легендите заместват летописите.

Легендите и преданията помагат и за формиране на духовни ценности. Защото възпитават по

неусетен, достъпен и разбираем начин ценности като мъдрост, любов, жертвоготовност в името

на родината, нуждата от хармония между човека и природата.

Затова можем да твърдим, че именно преданията и легендите превръщат региона в разпознаваем

уникален културен символ, а не просто географско място.

Наблюдавате ли намаляващ интерес на учениците към историята и културното

наследство?

Да, в известна степен се наблюдава намаляващ интерес, особено когато историческата

информация се представя по традиционен и еднообразен начин. Съвременните ученици имат

своите изисквания към образователния процес, свързани с навлизането на новите технологии и

различния начин на представяне и възприемане на информацията. Така че се надявам, това да не

означава липса на интерес като цяло, а по-скоро нужда от по-съвременни и ангажиращи методи

на преподаване.

Кои форми на представяне на историческа информация са най-ефективни за учениците

според Вас?

Най-ефективни са интерактивните форми – представяне на събития чрез кратко видео,

използване на различни приложения, виртуални игри, както и посещения на исторически

обекти, работа по проекти. Забелязала съм в практиката си, че учениците днес усвояват по-

добре, когато могат активно да участват и да свързват знанието с реални места и преживявания.

Смятате ли, че използването на дигитални технологии и изкуствен интелект може да

повиши интереса към историята и традициите?

Да, дигиталните технологии и изкуственият интелект са близки до начина на мислене и

неотменна част от ежедневието на младите хора. Те позволяват персонализирано обучение,

визуализация на информацията и по-лесен достъп до разнообразни източници. Според мен,

трудно би могло да се проведе качествено съвременно обучение и да се постигнат високи

резултати без прилагането на новите технологии и изкуствения интелект в образователния

процес.

Как бихте оценили идея за интерактивна карта с QR кодове и дигитално съдържание

като образователен инструмент?

Това е прекрасна идея! Интерактивната карта с QR кодове ще пробуди естественото

човешко любопитство, заложено във всеки от нас и при това ще позволи използването на

телефоните, което е от голямо значение за учениците. Чрез нея може отлично да се съчетае

обучение с практическо преживяване, което ще насърчи самостоятелното изследване и ще

превърне изучаването на историческото минало в по-интересно и запомнящо се преживяване за

учениците.

Какви източници бихте ни препоръчали за допълнително проучване?

Според мен, подходящите източници на информация силно зависят от интересите и

предпочитанията на всеки.

На тези, които обичат да четат, бих препоръчала да посетят градската библиотека и да прочетат

наличните книги и публикации на историци и археолози за Родопите. На любителите на

филмите бих препоръчала доказали се канали с видеа по темата. На предпочитащите

визуализацията и традиционните методи мога да препоръчам посещение на Регионалния

исторически музей. А на тези, които предпочитат технологиите - дигитални архиви и

образователни платформи.

Но на абсолютно всички препоръчвам да пътуват. Пътувайте много – в Кърджалийско и в цяла

ни страна. Вижте сами какво богатство имаме под формата на природни красоти, исторически

паметници, културно наследство. Неслучайно Алеко е казал „Опознай родината, за да я

обикнеш“. Затова пътувайте из България, опознайте я, обикнете я!